Видовете витамини и разликите между тях

Витамините са вещества, които подпомагат нормалната функция на организма. Те биват два вида – мастноразтворими и водоразтворими. Мастноразтворимите витамини са витамини A, Д, E и K. Те присъстват в храни, съдържащи мазнини и не се разтварят във вода. Мастноразтворимите витамини се абсорбират заедно с мазнините в храната, която приемаме, и могат да се съхраняват в мастната тъкан на организма и черния дроб за дълги периоди от време. Именно затова, ако не се спазват указанията за употреба, може да настъпи предозиране, което да доведе до някои негативни последици. Спазвайте препоръчителната дозировка и се консултирайте с Вашия лекуващ лекар, преди да започнете прием. Водоразтворимите витамини са витамини Б и Ц. За разлика от мастноразтворимите витамини, водоразтворимите не се съхраняват в организма и излишното количество се изхвърля. Поради тази причина трябва да се стараете да ги получавате редовно с храната, която приемате. Ако се храните нередовно и храната Ви не е разнообразна, можете да приемате витамините като хранителна добавка, за да защитите здравето на организма си. 
Нека да разгледаме накратко двата вида витамини спрямо тяхната функция. 

1.    Мастноразтворими витамини

Витамин А

Витамин А помага за поддържане на зрението. Витамин А не е единичен витамин, а съвкупност от съединения, известни като ретиноиди. Ретиноидите се срещат естествено в човешкото тяло и присъстват в някои хранителни източници. Някои храни осигуряват ретиноли, които тялото може да използва директно като Витамин А. Други осигуряват провитамин А съединения, които тялото превръща във Витамин А. Бета каротинът, който е много силен антниоксидант, може лесно да се превърне във витамин А, ако е необходимо. Освен че поддържа зрението, Витамин А подсилва имунната система. Той също така насърчава здравето на кожата, поддържа растежа на мускулните тъкани и здравата репродуктивна система. Витамин А се съдържа в яйцата, рибата и млечните продукти. Дефицитът на този витамин може да доведе до загуба на зрението и до заболяване, известно като ксерофталмия (сухота в окото).

Витамин Д

Хората могат да получат Витамин Д чрез естественото излагане на слънчева светлина, при което този витамин се образува в кожата, както и чрез храни и добавки. Витамин Д не е отделно вещество, а група съединения, известни под името калцифероли. Тялото абсорбира калциферола в кръвта и след това го превръща в калцитриол. Съществуват два вида витамин Д – Д3, който се съдържа в животинските мазнини, и Д2, който се открива в някои растителни видове и гъби. Витамин Д изпълнява две съществени роли в организма: поддържа здравето на костите и подсилва имунната защита. Той помага за растежа на костните тъкани, като абсорбира калция от различни източници. Застрашени от дефицит на Витамин Д са възрастните хора, тези с наднормено тегло, страдащите от заболявания, които нарушават усвояването на мазнините, както и хората, които не се излагат достатъчно на слънце. Недостигът на Витамин Д води до слаби кости, повишен риск от фрактури, остеопороза, слаби мускули, лоша имунна функция, повишен риск от инфекции и автоимунни заболявания. 

Витамин Е

Витамин Е е семейство от осем структурноподобни антиоксиданти, които са разделени на две групи:

•    Токофероли: Алфа-токоферол, бета-токоферол, гама-токоферол и делта-токоферол.
•    Токотриеноли: Алфа-токотриенол, бета-токотриенол, гама-токотриенол и делта-токотриенол.

Алфа-токоферолът е най-често срещаната форма на Витамин Е. Той съставлява около 90% от Витамин Е в кръвта. 
Основната роля на Витамин Е е да действа като антиоксидант, предотвратявайки оксидативния стрес и предпазвайки мастните киселини във вашите клетъчни мембрани от свободните радикали. Тези антиоксидантни свойства се усилват от други хранителни вещества, като Витамин Ц, Витамин Б3 и Селен. Във високи количества Витамин Е действа и като разредител на кръвта, намалявайки способността й да се съсирва. Най-богатите хранителни източници на Витамин Е са растителните масла, семената и ядките. 
Дефицитът на Витамин Е е сравнително често разпространен. Най-често от него страдат хора с нарушения в усвояването на мазнините, както и тези с муковисцидоза и чернодробни заболявания. Симптомите на недостиг на Витамин Е се изразяват в мускулна слабост, затруднения при ходене, тремор, проблеми със зрението, лоша имунна функция и изтръпване. Дългосрочният дефицит може да доведе до анемия, сърдечни заболявания, сериозни неврологични проблеми, слепота, деменция, лоши рефлекси и невъзможност за пълен контрол на движенията на тялото. 

Витамин К

Витамин К играе ключова роля в съсирването на кръвта. Витамин К всъщност е група мастноразтворими съединения, разделени на две основни групи:
•    Витамин К1 (филохинон): намира се в растителните храни. 
•    Витамин К2 (менахинон): открива се в храни с животински произход и ферментирали соеви продукти, като натто. Витамин К2 също се произвежда от чревните бактерии в дебелото черво. 
Освен това има поне три синтетични форми на Витамин К. Те са известни като Витамин К3 (менадион), Витамин К4 (менадиол диацетат) и Витамин К5.
Витамин К играе съществена роля в съсирването на кръвта. Всъщност „K“ означава „коагулация“, което означава съсирване. Но този витамин изпълнява и други функции, включително поддържа здравето на костите и помага за предотвратяване на калцификацията на кръвоносните съдове, като потенциално намалява риска от сърдечни заболявания. 
За разлика от Витамините А и Д, Витамин К не се съхранява в организма в значителни количества. Поради тази причина при недостатъчен прием само за седмица може да настъпи дефицит. Хората, които не усвояват ефективно мазнините, са изложени на най-голям риск от недостиг на Витамин К. Използването на широкоспектърни антибиотици също може да повиши този риск. Без Витамин К кръвта Ви не би се съсирвала и дори малка рана може да причини неудържимо кървене. Ниските нива на Витамин К също водят до намалена костна плътност и повишен риск от фрактури при жените. 

2.    Водоразтворими витамини

Водоразтворимите витамини са:
    
•    Витамин В1 (тиамин)
•    Витамин В2 (рибофлавин)
•    Витамин В3 (ниацин)
•    Витамин В5 (пантотенова киселина)
•    Витамин В6
•    Витамин В7 (биотин)
•    Витамин В9
•    Витамин В12 (кобаламин)
•    Витамин Ц

Витамин Б1 (тиамин)

Тиаминът, известен още като витамин Б1, е първият водоразтворим витамин, описан научно. Подобно на другите витамини от групата, тиаминът служи като коензим в организма. Това се отнася за всички негови активни форми, но най-важният тиамин e пирофосфатът. Коензимите са малки съединения, които помагат на ензимите да предизвикват химични реакции, които в противен случай не биха се случили сами. Тиаминът участва в много основни химични реакции. Например, той помага за преобразуването на хранителните вещества в енергия и подпомага образуването на захарите. Най-богатите хранителни източници на тиамин са ядките, семената, пълнозърнестите храни, черния дроб и свинското месо.
Високите нива на кръвната захар могат да увеличат елиминирането на тиамина чрез урината, повишавайки риска от дефицит. Той се изразява в редица симптоми, включително анорексия, загуба на тегло, нарушена нервна функция, психични проблеми, мускулна слабост и увеличаване на сърцето.

Витамин В2 (рибофлавин)

Рибофлавинът е единственият водоразтворим витамин, използван като хранителен оцветител. Името му идва от латинската дума flavus, която означава „жълто“. 
Рибофлавинът функционира като коензим при различни химични реакции. Подобно на тиамина, той участва в превръщането на хранителните вещества в енергия. Изисква се и при превръщането на Витамин Б6 в активната му форма, и при превръщането на триптофана в Ниацин (витамин Б3).
Рибофлавинът се съдържа в екстракта от дрожди, в яйцата, листните зеленчуци, броколите, млякото, бобовите растения, гъбите и месото. 
Дефицитът на този витамин води до състояние, известно като арибофлавиноза, което се характеризира с възпалено гърло, възпален език, анемия, както и проблеми с кожата и очите. Освен това недостигът на Рибофлавин пречи на метаболизма на Витамин Б6 и превръщането на триптофана в ниацин.

Ниацин (витамин В3)

Ниацинът, известен още като витамин Б3, е единственият витамин от група Б, който тялото Ви може да произвежда от друго хранително вещество – аминокиселината триптофан. Ниацинът е група от свързани хранителни вещества, а най-често срещаните форми са:
•    Никотинова киселина;
•    Никотинамид (ниацинамид).
Никотиновата киселина обикновено се използва за лечение на висок холестерол. Никотинамидът се приема за лечение на артрит и пелагра. Никотинамидът се използва и като витаминна добавка и не предизвиква зачервяване, което обикновено се получава при приема на никотинова киселина. 
Всички диетични форми на Ниацина в крайна сметка се превръщат в никотинамид аденин динуклеотид или никотинамид аденин динуклеотид фосфат (NADP +), които действат като коензими. Подобно на другите витамини от група Б, той функционира като коензим в организма, играе съществена роля в клетъчната функция и действа като антиоксидант. Една от най-важните му роли е да задвижва метаболитен процес, известен като гликолиза – извличане на енергия от глюкозата (захарта).
Източници на Ниацин са рибата, пилешкото месо, яйцата, млечните продукти и гъбите. Дефицитът на този витамин е известен още като пелагра. Симптомите се изразяват във възпалена кожа, рани в устата, диария, безсъние и деменция. 

Пантотенова киселина (витамин Б5)

Пантотеновата киселина се намира в почти всички храни. Нейното име произлиза от гръцката дума pantothen, която означава „от всяка страна“. Пантотеновата киселина играе ключова роля в широк спектър от метаболитни функции. Тя е необходима за образуването на коензим А, който е необходим за синтеза на мастните киселини, аминокиселините, стероидните хормони, невротрансмитерите и различни други важни съединения. Хората, които консумират алкохол и страдат от диабет са по-застрашени от недостиг на Витамин Б5. Дефицитът се изразява в множество симптоми, включително изтръпване, раздразнителност, нарушения на съня, неспокойствие и храносмилателни проблеми. 

Витамин Б6

Витамин Б6 е група хранителни вещества, които са необходими за синтеза на пиридоксал фосфат – коензим, участващ в повече от 100 различни метаболитни процеси. Подобно на другите витамини от група Б, Витамин Б6 е семейство от свързани съединения като:
•    Пиридоксин: Тази форма се намира в плодовете, зеленчуците и зърнените храни, както и в добавките. Преработените храни също могат да съдържат добавен пиридоксин.
•    Пиридоксамин: Счита се за фармацевтично лекарство. Пиридоксамин фосфатът е често срещана форма на Витамин Б6 в храни с животински произход.
•    Пиридоксал: Пиридоксал фосфатът е основният вид Витамин Б6 в храни с животински произход.
В черния дроб всички диетични форми на Витамин Б6 се превръщат в пиридоксал 5-фосфат, активната форма на витамина.
Подобно на другите витамини от група Б, Витамин Б6 действа като коензим при множество химични реакции. Той участва в образуването на червените кръвни клетки, както и в метаболизма на енергията и аминокиселините. Необходим е и за отделяне на глюкозата (захар) от гликогена – молекулата, която тялото използва за съхраняване на въглехидратите. Витамин Б6 също подпомага образуването на белите кръвни клетки и помага на тялото да синтезира няколко невротрансмитери.
Хората, страдащи от алкохолизъм, са изложени на най-голям риск от дефицит на Витамин Б6. Основните симптоми включват анемия, кожни обриви, конвулсии, объркване и депресия. Недостигът е свързан също и с повишен риск от рак. 

Биотин (Витамин Б7)

Хората често приемат добавки с Биотин за подхранване на косата, ноктите и кожата си. Наричат го също и Витамин H – от немската дума haut, която означава „кожа“. 
Както и всички витамини от група Б, Биотинът функционира като коензим. Той е необходим за функцията на пет карбоксилази – ензими, участващи в няколко основни метаболитни процеса. Например Биотинът играе основна роля в синтеза на мастните киселини, образуването на глюкоза и метаболизма на аминокиселините. За разлика от другите Б витамини, за биотина няма много изследвания за това доколко се съдържа в храната. Смята се, че рибата, жълтъкът и млечните продукти съдържат биотин. Той се произвежда в малки количества също и в чревната флора. Дефицитът на Биотин може да причини неврологични симптоми като припадъци, интелектуална недостатъчност и загуба на мускулна координация. 

Витамин Б9

Витамин Б9 е открит първо в дрождите, но по-късно е изолиран от листата на спанака. Поради тази причина той се нарича още „фолиева киселина” или „фолат” – думи, получени от латинската дума folium, означаваща „листо“. Витамин Б9 се предлага в няколко различни форми:
•    Фолат: форма, която се среща в храните. 
•    Фолиева киселина: синтетична форма, която обикновено се добавя към преработените храни или се продава като добавка. 
•    Л-метилфолат: Известен също като 5-метилтетрахидрофола. Л-метилфолатът е активната форма на Витамин Б9 в организма. 
Витамин Б9 действа като коензим и е от съществено значение за растежа на клетките, образуването на ДНК и метаболизма на аминокиселините. Този витамин е много важен в периодите на бързо делене и растеж на клетките, като детската възраст и бременността. Витамин Б9 е необходим също така за образуването на червени и бели кръвни клетки, така че неговият дефицит може да доведе до анемия.

Витамин Б12 (кобаламин)

Витамин Б12 е единственият витамин, който съдържа метален елемент, а именно кобалт. Поради тази причина често е наричан кобаламин. Има четири основни вида Витамин Б12 – цианокобаламин, хидроксокобаламин, аденозилкобаламин и метилкобаламин. Всички те могат да се предлагат като хранителни добавки, въпреки че цианокобаламинът е най-често срещаният вид.  Подобно на всички други витамини от група Б, Витамин Б12 действа като коензим. Неговият прием помага за поддържането на мозъчната функция и развитието, неврологичната функция и производството на червени кръвни клетки. Той е необходим и за превръщането на протеините и мазнините в енергия и е от съществено значение за деленето на клетките и синтеза на ДНК. Храните с животински произход са практически единствените хранителни източници на Витамин Б12. Те включват месото, млечните продукти, морските дарове и яйцата. Затова вегетарианците са много често изложени на риск от недостиг на Витамин Б12. Такъв дефицит може да се развие и при възрастните хора. Усвояването  на Витамин Б12 зависи от протеин, произведен от стомаха, който може да намалее или напълно да спре с възрастта. Недостигът на Витамин Б12 може да причини различни здравословни проблеми като анемия, загуба на апетит, възпален език, неврологични проблеми и деменция.

Витамин Ц 

Витамин Ц се предлага в две форми, най-разпространената от които е известна като аскорбинова киселина. Окислената форма на аскорбиновата киселина, наречена дехидроаскорбинова киселина, също действа като Витамин Ц. Този витамин поддържа много основни функции на тялото, включително:
•    Антиоксидантни защитни сили: Вашето тяло използва антиоксиданти, за да се предпази от оксидативния стрес. Витамин Ц е един от най-важните антиоксиданти. 
•    Образуване на колаген: Без Витамин Ц организмът не е в състояние да синтезира колаген – основният протеин в съединителната тъкан. В резултат на това дефицитът се отразява негативно на кожата, сухожилията, връзките и костите. 
•    Имунна функция: Имунните клетки съдържат високи нива на Витамин Ц. По време на инфекция нивата му бързо се изчерпват и затова се препоръчва допълнителен прием. 
За разлика от витамините от група Б, витамин Ц не действа като коензим, въпреки че е кофактор за пролил хидроксилаза – ензим, който играе съществена роля за образуването на колагена. 
Основен източник на Витамин Ц са плодовете е зеленчуците. Недостигът на Витамин Ц може да причини нарушена имунна функция и да доведе до заболяването скорбут, което се характеризира с разпадане на съединителната тъкан.

Вече знаете за основните витамини и разликите между тях. Не пропускайте да посещавате редовно нашия блог, за да сте винаги добре информирани за всички новини от света на здравето.